Остров Мадагаскар е девствено място, пълно с обещания, място, където слънцето е щедро, бреговете – великолепни, а океанът – благосклонен. Определено той предлага несравними преживявания заради необикновената си и разнообразна природа, а тя е ярка, богата на цветове и живот. Фауната му е наистина уникална – хамелеони, гекони, птици, гигантски пеперуди, но все пак най-известен представител остава лемурът – всички 75 вида от тези пухкави създания са изцяло ендемични. Не по-малко вълнуваща е и флората на острова. Освен като най-големия производител и износител на ванилия в света, Мадгаскар е познат и с добива на растителния екстракт от цветовете на тропическото дърво иланг-иланг („цвете на цветята”). Особено поразително за чужденците е и дървото на пътешественика, в чиито листа се събира течност, с която пътникът може да утоли жаждата си. Огромни и елегантни, сякаш стоят на пост, насред равния и пуст пейзаж се извисяват стволовете на баобаба – националното дърво на Мадагаскар. Заради огромните си размери, възрастта, до която достига, и кухото си стъбло, в което може да се открие и складира вода, баобабът заема централно място в културата на Мадагаскар. Шарената смесица от традиции и бит се е запазила през годините. Мадагаскар е земя на mora-mora („бавно-бавно“) и спокойното темпо, с което малагашите се отнасят към ежедневието, предава много точно начина, по който се отнасят към живота изобщо. Това кътче, прочуто със своето богато биоразнообразие е географски парадокс. Теоретически е свързан с Африка, а практически – с растителния и животински свят на Индонезия и Австралия. Върху територия, около пет пъти по-голяма от тази на България, се събират шест различни микроклимата. Той е 4–ти по големина след островите Гренландия, Нова Гвинея и Борнео. Няма да е преувеличено, ако кажем, че този микроконтинент (както мнозина наричат остров Мадагаскар) предлага неограничени възможности за любопитните изследователи. Всяка експедиция до планините, тропическите гори, речните долини, крайбрежните зони, пещерите или пустинните местности на острова води до откриването на някой нов вид от света на флората и фауната. Тук са представени 5% от видовете животни и растения на земята, 90% от които съществуват единственона този остров. Изолацията му в продължение на милиони години е позволила създаването на този, както го наричат „осми континент“ – без аналог в света.
Мадагаскар – толкова много е изписано за него, а той не престава да поднася изненади и да омагьосва с невероятни чудатости. Едно от тези чудеса е каменната гора Цинги де Бемараха – на острова, прочут със своето биоразнообразие, този защитен район от 1550 кв.км е сам по себе си остров – нещо като биологична крепост, скалиста, слабо изследвана и почти недостъпна заради огромното варовиково образувание – цинги (на малагашки „там, където не можеш да стъпиш бос”), което минава през нея (достига до 50 м височина). Това е най-голямата охраняема територия в Мадагаскар. Огромната скална маса от юрската епоха, причудливо обработвана от ветровете и водата в продължение на милиони години, постепенно се е преобразила в лабиринт от кули с остри като бръснач ръбове, издълбан от тесни каньони и влажни пещери, които държат надалеч хората, но приютяват животни и растения. В неговите изолирани местообитания често биват намирани нови видове, включително дългокрак лемур, открит през 1990 г. Резерватът „Цинги де Бемараха“