Екскурзия до Великобритания и Ирландия

Излитане от летище София в 06:20 часа с директен полет на A/K България Ер. Кацане на летище Хийтроу в 07:40 часа. След пристигане в Лондон, се отправяме към Стоунхендж – мегалитната гордост на англичаните, едно от древните чудеса на света. Това каменно съкровище за туристи и културна характеристика на цяла една нация си остава загадка и до днес. Сегашните останки са само малка част от величествената конструкция, чието изграждане според археолозите е започнало около 2950 г. пр. Хр. Има предположения, че Стоунхендж е построен на 3 етапа и е имал древна религиозна и астрологична функция. Наподобяващите порти силуети на големите трилитони и днес са предизвикателство за интелекта и продължават да провокират въпросите кога, как и защо… Продължаваме към Бат – спа столицата на Англия. В продължение на около 10 000 години горещата вода извира тук от недрата на земята – богата на минерали, лековита, чудодейна. Римляните първи прихващат горещите води в резервоар и построяват внушителни римски терми, които наред с театъра, къщата на Джейн Остин и супермодерният Thermae Bath SPA (единственият британски спа център с естествена термална вода), са най-известните местни атракции. Баните обаче западат след като римляните напускат острова, но след посещението на Елизабет І тук, курортът отново се оживява. През ХVІІІ в. Ричард “Бо” Наш – професионален комарджия, бивш офицер и адвокат, се заселва в Бат и скоро се превръща в негов церемониалмайстор. Наричат го още „краля на Бат”. Той създава предписания за поведението на тукашното висше общество и следи стриктно за спазването на въведения социален и дрес код. Така придава блясък на обикновеното отбиване в градските бани и разходката из града, но освен това използва влиянието си за набиране на средства за строителство. Благодарение на това архитектите Джон Ууд старши и Джон Ууд младши издигат по-късно едни от архитектурните бижута на града – Съркъс и Роял Кресънт. Постепенно името Бат се превръща в синоним на елегантност, а архитектурният стил Джордж се налага и в други английски градове. Продължаваме към замъка Карфили, който се счита за най-големия замък в Уелс и втория по големина във Великобритания, след замъка Уиндзор. Строен главно в периода между 1268 и 1271 г., Карфили е отличен пример за ранносредновековен концетрично устроен замък. Крепостта е издигната само за 4 години, като в следващите векове търпи съвсем малко промени. След кратък престой и ипосещение на замъка, отпътуване за Кардиф. Някога скромен крайбрежен град, днес столицата на Уелс привлича туристите със спокойствието, което излъчва, с китната зеленина и красота, със своя пъстър градски пейзаж, сред който доминира замъка Кардиф – една екстравагантна фантазия, реализирана около норманска централна кула, както и внушителната и помпозна сграда на кметството. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Стратфорд на Ейвън – главната английска културна дестинация извън Лондон, благодарение на поета и гений на драматургията Уилям Шекспир. По време на нашия престой тук ще посетим родната къща на великия драматург и ще се разходим по улиците на малкото градче, в което класическите черно-бели сгради от епохата на Тюдорите с частична дървена конструкция оформят историческото ядро на града. Една от тези къщи, разположена на главната улица Хай стрийт е Харвард хаус – в тази къща е родена майката на Джон Харвард – един от ранните заселници в Америка, който през 1638 г. завещава имението си, което по-късно става известно като Харвардския университет. В долната част на старият град откриваме златисто-сивата църква Св. Троица, където в олтарната ниша почиват тленните останки на Шекспир. Продължаваме към Ливърпул – вторият по значение пристанищен град на Британската империя след Лондон. През XIX в. трансатлантическите лайнери и емигрантските кораби докарват както богати, така и бедни в града. Формира се едно космополитно население – ирландци, шотландци, индийци, китайци, американци и източноевропейци – които по една или друга причина никога не стигат по-далеч от голямото пристанище. Изключително ефектни в Ливърпул са трите сгради в района на пристанището, известни като „голямата мърсисайдска тройка”: куполната сграда на ливърпулското пристанище, сградата на параходството „Кюнард“ и извисяващите се часовникови кули на сградата на дружеството “Роял Ливър”, на върха на които са поставени медни скулптури на птицата ливър, която е символ на града. Величествени крайбрежни сгради от XIX в. се издигат над тихия речен бряг. Кейовете и складовете покрай река Мърси се преустройват за жилищни нужди и развлечения. Един от тях е Албърт Док – днес модерната витрина на града с ранновикториански складове, иновативно преустроени в различни музеи, магазини и кафенета. Недалеч от тук се намира ливърпулският клуб Кавърн, където Бийтълс прекарват много нощи в изковаване на своята слава. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за ирландската столица Дъблин, прекосявайки с ферибот Ирландско море. В ранния следобяд пристигаме в най-уютната и усамотена столица на Европа, разположена на двата бряга на река Лифи. Следва нашето запознанство с Дъблин, някога възникнал като викингско селище, който днес се е превърнал в преуспяващ град с пулсиращо сърце и преобладаващо млади жители. Най-напред ще минем по О’Конъл стрийт (една от най-широките улици в Европа), на която се намират монумента на светлината (The Spire) – най-високата скулптура в света и паметника на Даниъл О’Конъл “Освободителя”, издигнат в памет на големия оратор от ХІХ в., успял да извоюва католическа самостоятелност през 1829 г., ще прекосим моста О’Конъл (за главния мост над Лифи казват, че е по-широк, отколкото дълъг), за да се озовем от южната част на река Лифи, в района на Темпъл бар и Тринити колидж – най-старият и най-прочут ирландски колеж. Основан от Елизабет І през 1592 г., той се гордее и с най-голямата сбирка от книги и ръкописи, която е приютена в библиотеката към колежа. Недалеч от него се намира тихият джорджиански парк “Мериън”, създаден между 1762 и 1764 г., ограден от някои от най-добре запазените градски къщи от ХVІІІ в. Тук се намира родният дом на Оскар Уайлд. Продължаваме към Катедралите Крайст чърч и Свети Патрик. Най-старата катедрала на Дъблин Крайст чърч е любопитна не само от историческа гледна точка със запазените си подземия от далечния 12-ти век, а и със забележителния си архитектурен стил, резултат от няколко реконструкции. Най-мащабната от тях, в края на 19-ти век, оформя днешния ѝ силует, заедно с красивия каменен мост към Залата на синода. Другата катедрала „Свети Патрик“ е наблизо в същия район. Тя е националната катедрала на англиканската църква в Ирландия, а един от най-известните ѝ дякони е Джонатан Суифт – авторът на „Пътешествията на Гъливер”, чиято гробница също е тук. Завършваме нашата обиколка със Замъка на Дъблин, чиято история е дълга, започнала през далечната 1204 г. За времето на съществуването си е той бил крепост, затвор, съкровищница, съд, както и седалище на английската власт в Ирландия в продължение на 7 века. И днес в него се състоят официални събития и церемонии, защото Дъблинският замък продължава да е в центъра на ирландската история като представителен правителствен комплекс. Настаняване в хотел. Свободно време. Нощувка.

Закуска. Свободно време или *посещение на Музея на бирата Гинес. Пивоварната „Гинес” заема специално място и е тясно свързана с историята на Дъблин, на Ирландия и на бирата. Първоначално тя възниква като малка пивоварна „Сейнт Джеймс гейт”. През 1759 г. Артър Гинес поема контрола над днешната пивоварна. Той сключва 9000-годишен договор за наем. Дори и да не сте почитател на тъмното пиво, това е мястото, където няма как да пропуснете да дегустирате, но и да разберете на какво се дължи успеха на производството ѝ. От тази бира всеки ден се продават по 10 милиона халби в 150 страни по света. Музеят използва за своя сграда първата бирена фабрика и е разположен на цели седем етажа. Създателите му са вложили доста въображение, за да ги запълнят с интригуваща атракция. Затова тук има мостри от всичко, свързано с производството на тъмната бира и неслучайно наскоро бе обявена за най-добрата туристическа атракция в Европа. На приземния етаж туристите могат да се запознаят с историята на прочутата тъмна бира, а на първия могат – да проследят стъпка по стъпка процеса на производство. На втория етаж е дегустационната, където посетителите ще придобият познания да разпознават вкусове и аромати в бирата, а на третия етаж са изложени реклами на Гинес от 1929 г. до днес. На четвъртия етаж е Академия Гинес, където гостите могат да се научат да наливат перфектната халба бира по специалната процедура на компанията, която включва 6 стъпки. Тук ще ви покажат и всички видове бира Гинес – Guinness Draught, Original, Foreign Extra Stout, Black Lager. На петия етаж има два ресторанта: Gilroy’s, който предлага традиционна ирландска храна, и Brewer’s Dining Hall, където атмосферата е по-непринудена. И накрая, на седмия етаж, се намира Gravity Bar, където гостите могат да опитат безплатна чаша бира Гинес и да се насладят на 360-градусова панорама към Дъблин. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Уотърфорд – най-стария град в Ирландия, основан през 914 г. от викингите, които му дават името „Veðrafjorðr” или „ветровития фиорд”. През VIII в. в Ирландия пристигат неочаквани гости – викингите, които идват от север със своите величествени кораби, привлечени от богатите манастири, пълни със злато и променят историята на острова завинаги. С течение на времето те се заселват тук, установяват съюзи, създават търговски маршрути с Европа и се превръщат в съществена част от живота на Ирландия. В Средновековието градът вече е процъфтяващо пристанище, което векове наред доминира в търговията между Ирландия и европейските ѝ съседи. Наследството на викингите е видимо навсякъде, а може би най-яркото от тях е кулата на Реджиналд – каменна крепост, за която се казва, че носи името на викинга, основал града и чиято цел е била да защитава кейовете на Уотърфорд. Кулата се издига тук в продължение на повече от 1000 години, което я прави най-старата градска постройка в Ирландия. Днешният ѝ облик датира от XII в., като в продължение на 800 години тя е служела освен за укрепление, така и за монетен двор, затвор и военен склад. Днес тя е част от т. нар. викингско трио на града, заедно с Музея на Средновековието и Двореца на епископа, където се съхранява най-старото оцеляло изделие от кристал (1789 г.), излязло от ръцете на майсторите не къде да е, а именно във фабриката Waterford Crystal. Името на града и до днес се свързва с висококачествените ръчно изработени произведения от кристал, а специално за ценителите на тези изящни предмети е създаден посетителски център, недалеч от Кулата на Реджиналд. Продължаваме към Мидълтън – град, чието име днес неизменно свързваме с производството на уискито с марка Джеймсън. Когато Джон Джеймсън отваря дестиларната си в Дъблин през 1780, той продължава една хилядолетна традиция за производство на уиски в Ирландия. Неговото уиски е тройно дестилирано от най-добрия ирландски ечемик и чиста изворна вода и отлежава в дъбови бъчви. Джеймсън носи печата на високо качество, което го прави едно от най-продаваните в света. В резултат на разширяване на бизнеса, фамилията решава да напусне Дъблин – мястото, което в продължение на 200 години тя нарича свой дом. И така през 1975 г. те местят производството в Мидълтън – градът, който им дава всичко, от което се нуждаят – близостта до фермерите, до водата и най-вече пространството, което им е липсвало, и което вече е достатъчно, за да приеме нестихващия поток от любителите на световноизвестната марка, характерна с отличителния си вкус и мекота. В продължаващия малко повече от час тур из дестиларната, ние ще се запознаем с историята на Jameson и ще дегустираме по чаша уиски. Отправяме се към последната ни спирка за деня – замъка Бларни, разположен в красива природна местност непосредствено до едноименното ирландско градче. Каменният замък е издигнат през 1210 г., а днес той изглежда така, както е оформен от известния ирландски лорд Дърмън Маккарти през 1446 г. Замъкът остава потомствена крепост на семейството Маккарти до насилствената инвазия на Оливър Кромуел през 1646 г. В своята история замъкът сменя няколко пъти собствеността си, като днес той се стопанисва от държавата. Високо в зъберите му се намира камъка Бларни. За този камък има поверие, че ако човек го целуне, се сдобива с даровете на красноречието и сладкодумната убедителност. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Потегляме към най-известния панорамен път в Ирландия – Пръстена на Кери, който покрива кръгообразно трасе с дължина около 180 км. Пейзажът, на който се любуват посетителите, включва разнообразни картини – красиви плажове, стръмни скали и скални натрупвания, хълмове с много зеленина и интересни рибарски селища. Гледките, които предлага Пръстенът на Кери, са неповторими. Те са една вдъхновяваща поредица от морски и земни пейзажи. Плътно доближеният до брега път следва очертанията на полуостров Айверах и дава чудесната възможност да бъдат видяни някои от най-красивите кътчета в Ирландия. Едни от най-известните забележителности по него са замъкът Рос и Къщата Мъкрос. Замъкът има доста интересна история и той е последната ирландска крепост, която се предава на войската на Кромуел, завзета едва след като англичаните докарват артилерия. Къщата Мъкрос е имение от XIX в., разположено близо до бреговете на едноименното езеро срещу красивия национален парк Киларни. Обвитата с бръшлян викторианска резиденция е изградена като частен дом през 1843 г., а днес тя е красив музей на фолклора и историята на графство Кери. Едно от най-посещаваните места по този маршрут е селото Кери Бог, което е идеалното място да се запознаете с живота на ирландците през XVIII в. В парка Киларни е и една от най-фотографираните панорами в Ирландия – „Изгледът на дамите“ (посещението на кралица Виктория и нейните придворни дами през 1861 г. е дало името на мястото) към планината Макгиликади Рикс и езерата. Връщаме се там, откъдето започна разходката ни днес – градчето Киларни. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Първата ни спирка за деня ще бъде в китното селце Адер – едно от най-хубавите ирландски села, сгушено в горите измежду богатите фермерски земи край бреговете на река Макгий. То е модел на село, датиращо още от времето на норманските завоевания. Магическото и романтично място е изпъстрено с къщички със сламени покриви в стил „Тюдор”, каменни сгради и голяма къща с имение от XIX в. Ще продължим обиколката из областта Лимерик със замъка Бунрати, построен през 1425 г. Това е голямо фамилно имение, на чиято територия ще имаме възможност да се разходим както из средновековното укрепление, така и в изградения етнографски парк – живо селище с над 30 възстановени къщи, датиращи основно от XIX в. Създаден в началото на 60-те години, когато една селска къща трябвало да се премахне, за да отвори път на удължаването на пистата на летището в Шанън. Тя била преместена в Бунрати и възстановена тухла по тухла. С времето все повече и повече постройки намирали спасение във фамилното имение, и в един момент се оформило цяло селище – днес тук могат да се видят както къщите на най-бедните, така и на по-заможните слоеве от обществото, на фона на огромния замък, обитаван от висшата класа. За да придобие селището вид на истински етнографски комплекс, властите прибавили към него училище, църква и дори кръчма. Сбирката пресъздава историята по начин, невъзможен за книгите и снимките – разходката из алеите между къщите със сламени покриви стимулира въображението и претворява историята пред очите ви – можете да надникнете във всяка една, да почувствате естествената селска среда. Отправяме се към Скалите на Мохер – най-посещаваната природна забележителност в Ирландия. И има защо да е така! Осемкилометровото протежение на скалите пази покритите със зелен килим поля и хълмове от набезите на Атлантическия океан. Скалите на Мохер са вдъхновявали векове наред писатели и поети, художници и фотографи. Суровата красота на скалите, които сякаш са храбри стражи на брега, е неописуема, а пейзажите са величествени. Това е причината през 1835 г. Корнелиус О’ Брайън, местен земевладелец и член на парламента, да построи кула като туристическа наблюдателница и така я е превърнал в най-високата точка (214 м надм. в.). Денят ни завършва заслужено в най-бохмеския град в Ирландия – Голуей. Той е третият по големина град в страната (след Дъблин и Корк) и носи името на залива, в който е разположен. Отсреща са трите острова Аран, известни като Големия, Средния и Източния. Голуей е град на музиката и бирата, а сред кулинарите е известен и със своите стриди. Разходката из града ще ни срещне с интересни места и красива архитектура, с която ще се запознаем като най-напред минем под Испанската арка от XVI в., след което ще продължим по възстановената средновековна уличка Кируан лейн. Ще видим местния клон на Обединената Ирландска банка в чудесно запазеното средновековно здание на градския съвет, наречено Линч’с Касъл. Наблизо е и най-голямата действаща църква в Ирландия – Сейнт Никълъс. Разходката ни завършва по дългата почти 5 км алея Салтхил с изглед към красивия залив Голуей. Настаняване в хотел. А как да завършите вечерта в града на забавленията и веселбата, ако не в някой от многбройните пъбове, отворени гостоприемно за посетителите, в които се чува “жива” музика и се играят типични ирландски фолклорни танци… Нощувка.

Закуска. Отпътуваме към Северна Ирландия. Пристигаме в Лондондери – стар, опасан със стени град, който е разлял своята територия живописно на двата бряга на виещата се река Фойл. Новата част на града се нарича Уотърсайд, а старата носи името Сити Сайд. През 1618 г. са завършени градските укрепления и в крайна сметка е налице едно оформено селище – град, чието сърце тупти в ромбовидна цитадела в средата, и е защитен със стени с четири порти около нея. Така изглежда Лондондери в наши дни – градът просто е запазил своя градски план от миналото. И днес четирите градски порти са познати като Бъчърс Гейт, Бишъп Гейт, Шипкей Гейт и Ферикей Гейт. Лондондери е получил прозвището „Девствения град”, защото тези стени никога не са били преодолявани от врага. След кратък престой и почивка тук продължаваме нашето пътешествие към Пътя на великаните – природното чудо на Ирландия, което през 1986 г. става част от списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство и е единственото място в Северна Ирландия с такъв статут. Според учените този феномен датира отпреди 50-60 милиона години, когато от земните недра изригнала лава, която потекла към морето. Лавата се изстудила много бързо и при втвърдяването си се начупила на правилни 6-стенни огромни стълбове. Това са повече от 38 000 базалтови колони, които като огромна магистрала-трамплин изчезват в морето. На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините“, „Купата за пунш“, „Ветрилото на моята лейди“. И тук не липсват легенди. Според най-разпространената пътят е построен от гиганта Фин МакКул, а другият му край се намирал на отдалечения на 120 км остров Стафа в Шотландия. Там живеел неговия най-голям съперник – шотландския великан Бенандонер. Фин предизвикал шотландеца да се борят, за да се реши кой от двамата е по-силен. За целта той построява път от базалтови колони през морето, където да се проведе сблъсъкът. Ирландският гигант вижда, че съперникът му е по-голям от него и решава да се скрие при жена си. Тя го облича като бебе и го слага в една люлка, а когато Бенандонер идва да го търси за уречения бой, избягва уплашен. Шотландският великан е решил, че щом бебето е толкова голямо, то баща му вероятно е още по-огромен и не искал да се бие с него. В своя бяг Бенандонер разрушава пътя през морето, за да не бъде последван от Фин. И така се е появил Пътят на великаните. Отпътуваме към Белфаст – столицата на Северна Ирландия. Настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Днес Белфаст носи белезите от бурните политически, религиозни и социални събития от миналия век, което го прави още по-интересен и любопитен за пътешествениците. Отпечатъците от бурните години могат да бъдат видени по почти всяка фасада из града. Стилът е викториански и често се случва да се забелязват различни символи, изкусно вписани в архитектурата, като глави на царе, митологични създания, богове, дори ликовете на прочути поети и писатели. Голяма част от центъра на Белфаст е пешеходна зона с множество обособени места за отдих и разходка. Една от главните забележителности е площад Виктория и фонтанът Джафф. Търговски центрове, малки магазинчета, кафенета и места за развлечения изпъстрят обстановката и придават магнетизъм на мястото. Сградата на кметството също добавя свои щрихи към нетипичния пейзаж. След кратко свободно време напускаме центъра на града. По пътя към пристанището, откъдето ще отпътуваме с ферибот към Шотландия, ще направим две кратки фото-паузи. Първата ще бъде пред сградата на парламента на Северна Ирландия – Стормонт, величествено разпростряла се върху огромна зелена шир. Втората е пред музея Titanic Belfast – най-големият музей в света, посветен изцяло на кораба „Титаник“. Музеят е открит по повод стогодишнината от потъването на легендарния кораб и е разположен на мястото на бившата корабостроителница Harland and Wolff, от която на 31.03.1912 г. на вода е бил пуснат „Титаник“. След малко над два часа пътуване с ферибота пристигаме в пристанищния град Карнриян, откъдето се отправяме към най-големия шотландски град – Глазгоу. Следващата част от нашата програма ще е кратък пешеходен тур до централния площад на града. Благодарение на индустриалната революция през XVIII в. Глазгоу се превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания. За съжаление в архитектурното наследство на града е запазена много малка част от средновековните му сгради. Ние ще започнем от улица Сейнт Винсънт, украсена със сложни викториански елементи на пищност и великолепие, която ще ни отведе към централния площад Джордж скуеър. На него доминират величествени административни сгради, сред които най-много се откроява тази на градския съвет. Проектирана в италиански ренесансов стил, внушителната сграда е открита от кралица Виктория през 1888 г. През 70-те години на XIX в. тук кипи сериозен строителен бум – построена е сградата на вече бившата поща и къщата на търговците, която днес е дом на търговско-промишлената палата на Глазгоу. Недалеч от площад Джордж се издига сградата на старата банка на Шотландия, увенчана с йонийски колони, днес превърната в изискан ресторант. Ние ще продължим още малко на изток, за да стигнем до мястото, където се издига катедралата на Глазгоу, датираща още от XIII в., построена на мястото на параклис, основан през VI в. от Св. Мънго – светеца-покровител на града. Настаняване в хотел. Свободно време. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме на север към Шотландските възвишения. Пътят ни минава покрай градчето Гленкоу, в близост до което на 13.01.1692 г. Робърт Кембъл от Глен Лайън и неговите войници се сдобиват с лоша слава, избивайки 38 души от местния клан МакДоналд. Пътят се изкачва през драматичен проход Глен Коу с надвиснали над него скалисти склонове, а пейзажът губи своя вълнообразен релеф от низини и придобива прекрасни, едновременно сурови и романтични очертания. Голямата долина, простираща се от Форт Уилям, почти по права линия в продължение на 112 км до Инвърнес, фактически разделя Шотландия на две с редица дълги и тесни водни участъци – или това са езерата Лох Лини, Лох Лохи, и Лох Нес. След кратка фото-пауза на Глен Коу продължаваме към Лох Нес – най-голямото езеро в Шотландия, разположено между красиви планини, образуващи района на Високите планински земи. Студените и тъмни води на езерото, образувано при отдръпване на ледниците, също помагат на въображението да си представи, че в дълбините си крият митично създание. Дали Неси, както галено наричат чудовището от Лох Нес, наистина съществува, е изцяло въпрос на догадки въз основа на стари легенди, датиращи още от VI в., съмнителни фотографии и твърдения на „очевидци”. По време на престоя ни в района на езерото имате възможност да допълните историите за Неси като посетите изложбен център, посветен на най-известното чудовище в Шотландия. Следва посещение на дестиларна за уиски. Шотландското уиски, наречено „водата на живота” е вдъхновение за танци и музика, поздрави и сбогувания, солови вечери и общи сбирки, наречени „кейли”. Важни съставки за него са малцовия спирт, меката изворна вода, добрата мая и дъбови бъчви, в които отлежава с години, за да постигне постепенно златистия цвят. До 30% от уискито може да се изгуби при изпаряването по време на процеса на стареене, а количеството изпаряващ се невидим спирт е известно като „делът на ангелите”. В почти всяка спиртоварна, след кратко въведение, с удоволствие ще ви позволят да разгледате наоколо и да опитате от „водата на живота”. Продължаваме към Инвърнес – градът известен като „столицата на планините”. Тук ще имаме кратък престой. Ще започнем от замъка Инвърнес (разглеждане отвън), който се смята за естествената сцена на Макбет от Уилям Шекспир. Историята на замъка всъщност е историята на града. Днес в част от него се помещава музеят и художествената галерия на Инвърнес. Разходката около дворцовия комплекс е наистина разтоварваща сред приятно аранжираните градини и парково пространство. Разположен е на невисок хълм в центъра на града, от който се открива прекрасен изглед към река Нес и към отсрещния бряг, където се издига катедралата Св. Андрей, чиито полирани колони са направени от пъстър червеникав гранит. Настаняване в хотел в околностите на Инвърнес. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме към Стърлинг – „брошката”, която захваща в едно Ниските и Високите шотландски земи, а прочутият мост на Стърлинг на река Форт – единствената нишка, свързваща плодородния Юг със скалистия Север. Стърлинг се е смятал за ключа към Шотландия – „който владеел Стърлинг, владеел и Шотландия”. Градът е бивша столица на кралството и тъй като оттук е минавал единственият път към Високите земи, Стърлинг се превръща в арена на много битки, включително и такива за независимостта на Шотландия. Уилям Уолъс е име, което филмът на Мел Гибсън “Смело сърце” популяризира в цял свят. На мястото, откъдето Уолъс изпраща воините си за победната битка над англичаните през 1297 г. се издига построената през 1869 г. и висока 67 метра кула в чест на шотландския герой (кратка фото пауза пред монумента). Символ на града е Стърлинският замък, който е един от най-големите и значими западноевропейски замъци. Първите сведения за него са от XII в. Тук са коронясани много от шотландските крале и кралици, включително кралица Мери Шотландска през 1543 г. Кратък престой и продължаване към Единбург. Пристигане в шотландската столица и начало на туристическа обиколка. Този град на класиката и елегантността несъмнено е един от най-заслужилите примери за място, което е успяло да съхрани духа на изисканата и аристократична атмосфера. В него рамо до рамо съществуват два разнолики града – Новият и Старият. Естествената граница между тях, заедно с градините около нея, е най-оживената търговска улица Принцес. Кръстена е на двамата синове на Джордж III и е ключова част от замисъла на Новия град. По време на нашата обиколка като наниз пред очите ни следват сградите на Сейнт Андрюс хаус (в нея днес се помещава правителството на Шотландия), хотел Балморал с голямата си часовникова кула и драматично извисяващата се готическа кула на паметника на Скот (Сър Уолтър Скот е най-известният и влиятелен шотландски писател). Накрая Принцес стрийт ни отвежда до символа на града – Единбургския замък, разположен на най-високата точка и буквално надвиснал над града. В него най-голям интерес предизвикват кралските съкровища с короната, скиптъра и меча, Камъкът на съдбата (на него са коленичили всички шотландски крале при коронацията си от VI в. нататък), Голямата зала и музеите на войната и военните униформи, параклисът на Кралица Маргарет, датиращ от 1130 г. (най-старата запазена сграда в Единбург). Свободно време за посещение на замъка (по желание). Продължаваме нашата разходка покрай Центъра за наследство на шотландското уиски и се спускаме по Кралската миля – наклоненият път, който свързва емблемата на града Единбургския замък и двореца Холирудхаус. Университетът на Единбург е първата сграда, която приковава вниманието. Той съществува от далечната 1583 г., а сред неговите възпитаници са Чарлз Дарвин, Александър Бел, сър Артър Конан Дойл, Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън. До него се намира Националният музей на Шотландия. Връщаме се на Кралската миля, където пред очите ни се издига Катедралата Свети Джайлс, известна и като Високата църква на Единбург. Построена в чест на светеца-закрилник на града, тя стои достолепно в продължение вече на 900 години. По-надолу по улицата се намира издадената къща на проповедника и острие на шотландската Реформация Джон Нокс. Недалеч от нея са църквата Канонгейт, Музеят на Единбург (помещава се в три къщи от XVI в.) и откритата през 2004 г. сграда на шотландския парламент, чийто смел дизайн е сякаш като контраст на това, което ни очаква в края на нашата обиколка – зад порти със сложни елементи от ковано желязо и прекрасен фонтан се намира красивият дворец Холирудхаус (възникнал около абатство от 1128 г., доизграждан като кралски дворец от няколко монарси, днес той е официалната резиденция на британската кралица, в която тя отсяда обикновено в началото на лятото). Настаняване в хотел. Свободно време за разходка, в която ви предлагаме да включите изкачване на хълма Калтън, където освен че ще откриете прекрасен изглед към града, морето и планината, ще видите незавършения Национален паметник, известен като „срамът на Единбург”, паметника на Дугалд Стюарт, Обсерваторията и монумента на Нелсън, наподобяващ отворен малък телескоп. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме към най-голямото графство в Англия – Йоркшър, разположено в една от най-красивите пасторални местности и едни от най-дивите високи полета. Гордостта на графството е град Йорк – закътан в стегнат пръстен от средновековни стени под погледа на катедралата Св. Петър. Започната през 1220 г. и завършена през 1472 г., катедралата на Йорк е най-голямата готическа средновековна църква в Северна Европа. По-позната е с наименованието „Йорк Минстър”, а в йерархията на англиканската църква архиепископът на Йорк е втори, като преди него е само този на Кентърбъри. Подобно на замъците, църквите са символ на мощ и значимост във Великобритания. Тя, освен със своите 128 прозорци със сложни стъклописи е прочута още и с изкусно резбования параван за църковния хор и поразителния стреловиден прозорец „пет сестри”, прочутата розета, изпълнена със стъклописи от времето на Тюдорите и източният прозорец с най-голямата площ със средновековни стъклописи в света. След кратко свободно време продължаваме към Лондон. Пристигане в английската столица и настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Запознайте се с Лондон на класическия панорамен тур! Всички забележителности на града събрани в любимия тур на туристите – Панорама на Лондон. Ще ви покажем кралски дворци, майката на парламентите и известната кула Биг Бен, Уестминстърското абатство. Ще откриете къде са министерствата и известната Даунинг стрийт. Пред Вас ще се разкрие и Величествения Трафалгар, Ерос и Пикадили. Ще прекосим Ситито на Лондон, за да откриете домът на парите и катедралата Свети Павел. Узнайте какво е Мюзеумленд и къде се намира. Вижте най-известните и скъпи магазини в Лондон, в това число и Хародс. Открийте Кулата на Лондон и тайните на нейните съкровища.
След обиколката може да посетите едни от най – известните музеи в Лондон – Националната галерия или да се разходите по оживената улица Уайтхол – синоним на политическия живот на столицата и до Даунинг стрийт, където къщата с № 10 е официалната резиденция на министър-председателя или се потопете в цветовете, зеленината и водните серпертини на лондонските паркове – Хайд Парк, Грийн Парк, Сейнт Джеймс. В ранния следобед трансфер до летище Хийтроу в Лондон за полета до София. Излитане в 17:35 часа с полет на A/K България Ер. Кацане на летище София в 22:45 часа.