Екскурзия в Узбекистан – шедьоври в сърцето на Великия път на коприната, за 3-те почивни дни на 22.09., НЯМА МЕСТА

Излитане от летище София в 21:10 часа с полет на A/K Turkish Airlines. Кацане на летище Истанбул в 22:35 часа. Излитане от летище Истанбул в 00:55 часа.

Кацане на летището в Ташкент в 07:20 часа. Посрещане и трансфер. Ранно настаняване в хотел. Следва първа част на туристическа обиколка на Ташкент – столицата на стария модерен свят, чиято атмосфера е спокойна, тиха, чиста и непринудена: за този ден ще отделим време да се Запознаем със съвременната част на узбекската столица: Музея на приложните изкуства; Площада на независимостта; площад Емир Тимур (носещ името на пълководеца на средновековната империя, това е централният площад на Ташкент, насред който се издига бронзов монумент на Тимур на кон с надпис на четири езика, който гласи „силата е в справедливостта“ – мотото на Тимур (от паметника започват осем алеи, които продължават в осем улици в осемте посоки на света); площада пред театър Алишер Навой; метрото на Ташкент. Свободно време. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Следва втора част на обиколката на Ташкент, с акценти върху стари исторически паметници и забележителности: архитектурния комплекс Хазрет Имам (Хаст Имам) – мюсюлмански център в Централна Азия, който се състои от медресетата (мюсюлмански учебни заведения за подготовка на духовенството), Барак Хан (тук се е помещавало Главното мюфтийство на Узбекистан от 1950 до 2007 г.) и Муи Мубарак (построено през 16 в., в него се пази кичур от косата на пророк Мохамед, поради което носи това име – „свещената коса”, а днес функционира като библиотека на Главното мюфтийство, в която се съхранява Корана на Халиф Осман, датиращ от 655 г., считан за най-стария Коран в света, като и други редки ръкописи), джамията Тиля Шейх, мавзолея Кафал Шаши (едно от главните светилища в града, Мохамед Кафал Шаши, родом от Ташкент, е един от първите имами в мюсюлманския свят и почитан тълкувател на ислямските закони), построената през 2007 г. джамия Хазрет Имам; базара Чорсу (счита се за най-стария пазар в Узбекистан и в продължение на столетия е бил място, където кервани от 4-те посоки са се събирали и търгували, а името произлиза от персийската дума „чорсу“, която означава кръстопът или четири потока).
Трансфер до летището в Ташкент за вътрешен полет до Ургенч с попътна вечеря в Ташкент. Излитане от Ташкент с полет на Uzbekistan Airways в 20:25 часа. Кацане на летището в Ургенч в 21:55 часа. Трансфер до Хива и настаняване в хотел. Нощувка.

Закуска. Обиколка на антична и невероятна Хива (ЮНЕСКО): В Хива е съществувало традиционно разделение на града на две обособени части: вътрешен град – Ичан Кала и външен град – Дишан Кала. Ичан Кала е първият обект от Средна Азия, включен в списъка на ЮНЕСКО. На площ около 1кв. км в рамките на крепостта са запазени 60 ценни архитектурни паметници: медресето Абдула Хан (1865 г.); джамията и баните на Ануш Хан (интересни са системите за подгряването, водоснабдяването и оттичането); мавзолея и джамията на Пахлаван Махмуд-Суфи (красив смарагдовозелен купол отличава най-свещеното място в Хива. Това е гробницата на патрона-светец на града – Пахлаван Махмуд, който бил шапкар, известен поет, отличен борец, печелещ всяка битка, както и сърцата на съгражданите си); джамията и медресето Саид Бей (18-19 в.); медресето Ала Кули Хан (някога едно от най-големите религиозни училища в Хива, считано с основание за един от най-добрите примери на хорезмийска (хивинска) архитектура, показващ идеална хармония от традиция, пропорции и значимост, 1834-1835 г.); Тим (покрит пазар) и Кервансарай Ала Кули Хан (19 в.); двореца Ала Кули Хан (наречен Таш-Хаули – „каменния двор“, който приличал на крепост с високите си бойници, кули и укрепени порти, 1830-1836 г.).
Свободно време.
Продължаваме със следобедна обиколка на града: Джума джамия и минарето ѝ – катедралната джамия на Хива, разположена в Ичан Кала, на пътя между портите Палван-дарваза и Ата-дарваза. Това е типична архаична джамия от 1788-1789 г., която няма аналог в Централна Азия – с плосък таван, който се крепи от 218 гравирани дървени колони, 7 от тях са от оригиналната джамия от 10 в. Ак джамия (Бялата джамия, която Ануш Хан започва да строи в средата на 17 в., завършена е 2 века по-късно); мавзолея на Саид Алаудин (най-вероятно построен в средата на 14 в. за един от най-почитаните ислямски духовници); медресето Мохамед Амин Хан (надпис гласи – „тази идеална сграда ще бъде вечна и ще просветлява нашите наследници“, това е най-голямото медресе в Хива, което със своите 125 стаи (худжра) може да поеме 260 ученици, а богатият декор включва тухлени мозайки, майолика, орнаментални гравюри по вратите и декоративни решетки по прозорците); минарето Калта Минор („ниското минаре”, с височина 26 м и с масивна основа с диаметър 14 м); минарето и медресето Мохамед Амин Хан, с чието изграждане е трябвало да бъде завършен плана на големия площад; цитаделата Куня-Арк („старата крепост” е вътрешната цитадела на Ичан Кала, като в края на 18 в. е отделена от висока стена, оформяйки град в града); минарето Тура-Морад-Тур (1888 г.).
Тази вечеря ще е по-специална. Предвидили сме мастър клас за приготвяне на едно от националните ястия на узбекската кухня, типично за региона – тукумбарак, а вие освен като наблюдатели, можете да участвате в процеса на приготвянето му. И всичко това, заобиколени от атмосферата на ресторант в автентичен национален стил.
Нощувка.

Закуска. Отправяме се по път, който следва древния маршрут на коприната, и по време на което ще имате възможност да видите най-дългата и най-пълноводна река в Средна Азия – Амударя, както мистичната пустиня Къзълкум. Пристигане в Бухара. Между пясъците на Къзълкум и Каракум е Бухарският оазис, в който се е родила Бухара. „Бухара-и-шариф“ – благородната и свещената – го е нарекъл знаменитият поет Руми. Бухара е сред най-главните центрове по Пътя на коприната. Настаняване в хотел в Бухара при пристигане. Днешната вечеря отново е посветена на типичната за района кухня и участие в мастър клас за приготвянето на едно от най-вкусните местни ястия – самса и известния узбекски хляб нон, който заема специално място в местната култура и се пече в традиционни глинени пещи, наречени тандур.
Нощувка.

Закуска. Сутрешна обиколка на Бухара (ЮНЕСКО).
Архитектурният ансамбъл Ляби Хаус: ханака и медресето Нодир Диван Беги (1620 г., везир Нодир Диван Беги заповядва строежа на ханак като място за отсядане и медитация на суфистите, като по-късно изгражда и кервансарай, който в последствие превръща в медресе), медресето Кукелдаш (датира от 16 в. и едно от най-големите медресета в Бухара със своите 160 стаи, разположени на два етажа), паметника на Настрадин Ходжа, Джамията Магоки Атори (12-16 век), датираща от времето на зороастризма, построена на мястото на храм на почитащите огъня – един от трите монумента в Бухара, оцелял при инвазията на Чингиз Хан. Разходка под търговските куполи от 16 век: Сарафон Токи, Токи Телпак Фурушон, Токи Заргарон, където занаятчии (шапкари, търговци на валута, бижутери и др.) продават своите произведения.
Крепостта Арк (величествена цитадела, дом на управниците на Бухара, крепост на властта и силата, е най-старият археологически паметник в Бухара); джамията Боло Хауз (17 в., място за молитва на емирите и техния антураж, включва джамия, минаре и малък басейн, чието име носи – „детски басейн”, известна и като джамията на 40-те колони); Мавзолеят Чашма Аюб (12-16 век – вътре се намира извор с лековита вода, което е свързано с библейския пророк Йов (Аюб); Мавзолеят на Саманидите (9-10 в.; невероятна демонстрация на високото ниво на развитие на науката и строителството по време на епохата на Саманидите, в тази фамилна гробница са погребани Исмаил Самани – глава на династията, неговият баща и неговият внук Насра). Свободно време.
Следобедна обиколка на Бухара.
Ансамбъла Гау-Кушон (16 век), включващ джамия, ниско минаре, имитиращо минарето Калян, както и медресе.
Медресето Улугбег (1417 г.) – първото от трите медресета, построени от внука на Тимур – Улугбег. Забележителен е надписът на главната порта „Стремежът към знание е задължение на всеки мюсюлманин – мъж или жена”; медресето Абдулазиз Хан (17 век) – за разлика от медресетата, построени от Улугбег, тези на Абдулазис имат много сложна архитектурна планировка, в която можем да видим старата релефна живопис, известна като „кундал“; действащото медресе Мир-и-Араб (16 в., построено от шейбанидите и кръстено на духовния ментор на хан Убайдала и водач на бухарските мюсюлмани – йеменския шейх Мир-и-Араб – в превод „принцът на арабите“. Тук са гробниците на хана и неговия учител); Минарето и джамията Калян. Днешната джамия е построена в началото на 16 в. по време на първите шейбаниди и от тогава действа като катедрална джамия на Бухара. Джамията е на мястото на старата караханидска катедрална джамия от 12 в., която била построена едновременно с минарето Калян (в превод „велик”). Днес минарето (построено през 1127 г., с височина 45.6 м), играло ролята на ориентир през вековете за керваните в пустинята, е символ на Бухара. Около него изникват новите постройки, оформящи централния ансамбъл на Бухара – Пои-Калян („в подножието на великия“).
*Вечеря в медресето Нодир Диван Беги, съчетана с фолклорно шоу. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Шахрисабз (около 5 часа) – родният град на Тимур. Древният град Шахрисабз (ЮНЕСКО) е потънал в зеленината на овощни градини и лозя. Архитектурните му забележителности са поне на 500 години. Шахрисабз, наричан Кеш в средните векове и познат още като древната Наутака, е бил избран от Александър Велики да прекара зимите на 328-327 г. пр. Хр., откъдето се отправил на поход. Именно тук, по време на дългите вечери на Александър му хрумва идеята да жени своите военноначалници за местни жени, като така осъществява идеята си да обедини изтока със запада.
Шахрисабз не би бил толкова известен, ако на 09.04.1346 г. не се бе родил Тимур (Тамерлан) – бъдещият държавник и велик пълководец. Градът става втората столица на великата държава, която той управлява. Най-очевидното доказателство за усилията на Тимур да превърне родния си град в резиденция на управляващите е огромния дворец Ак-Сарай („белия дворец”), който е бил несравним с другите сгради по онова време (1380-1404 г.). Само вътрешния двор е бил с дължина 250 м и широк 125 м, а височината на главната порта е била 70 м. Над главния портал на Ак-Сарай надпис с огромни букви гласи „Ако предизвикваш нашата сила – погледни нашите сгради!“. Дворецът е бил изключително пищен, с множество златни декорации, елегантни мозайки и гравирана майолика, които все още предизвикват възхищение. В края на 16 в. Шахрисабз въстава срещу управлението на Шейбанидската династия и след обсада на неподчиняващия се град, Абдула Хан II заповядва разрушаването на двореца, както и на други сгради, строени по времето на Тимур. Мемориалният комплекс Дорус-Саодат (14 в.,
„мястото, където властта намира покой“) е бил предназначен за цялата Тимурска династия, построен след ненавременната смърт на най-големия син на Тимур – Джахонгир (1376 г.), чието тяло е преместено от Самарканд в Шахрисабз. В този комплекс е погребан и втория син на Тимур – Омар Шейх, убит 1393 г. Гробницата предназначена за Емир Тимур остава празна, тъй като съдбата е пожелала той да бъде погребан в Самарканд. Архитектурният комплекс Дор-ут-Тиловат („място за четене на Свещения Коран”) е мемориален комплекс построен за почитания религиозен водач, основател на суфизма и духовен ментор на Тимур – шейх Шамседин Куляла. Тук са разположени и джамията Кок Гумбаз (15 в., „синия купол”), гробницата Гумбази Сайдон (15 в.), джамията Хазрат Имам (14 в.). Продължаваме към в Самарканд – градът, обърнал лицето си към слънцето, за който с възхищение говорят Марко Поло, Арминус Вамбери, Руй Гонзалес де Клавио и много други още именити пътешественици, оставили имената си в историята. Пристигане и настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днешната част от обиколката на древен Самарканд (ЮНЕСКО) включва Мавзолеят Гур-Емир (14-15 в., „могилата на емира”), където са погребани Тимур и членове на неговото семейство. Сърцето на Самарканд е площад Регистан („пясъчно място“), превърнал се в главен площад още от 14 в. Докато по времето на Тимур, площадът е бил търговски и занаятчийски център, то по времето на Улугбег той играе ролята на духовен център. Площадът е оформен от трите медресетата Улугбег, Шер-Дор и Тиля-Кори. Медресето Улугбег се строи между 1417-1420 г. , като е имало платформа за астрономическа обсерватория още преди да бъде построена обсерваторията на Улугбег, както и 50 стаи за 100 студенти. Медресето Шер-Дор е построено между 1619-1636 г. в стил, имитиращ този на медресето Улугбег. Особено интересни са тимпаните на порталната арка, които са декорирани с антропоморфно изображение на слънцето и тигър, нападащ сърна. Името му означава „медресето с тигрите“. В средата на 17 в. катедралната джамия Биби Ханъм тъне в руини и Самарканд има нужда от нова джамия. Нейното изграждане трае почти 20 г. (завършена през 1660 г.) и е била планирана да действа и като медресе. Пищната позлата на купола, стените и михраба надминава тази на всички известни сгради в Централна Азия. Поради тази причина медресето е наречено Тиля Кори, което означава „покрит със злато“. Медресето и мавзолея Биби Ханъм (14 век) е трябвало да надмине по величественост всичко до момента, което Тимур е виждал. В изграждането на този грандиозен комплекс били привлечени най-добрите архитекти, художници, склуптори и занаятчии от завладените територии, а за издигането и преместването на тежките товари са използвани слонове. Джамията е построена за 5 години, но когато Тимур се върнал от поход е бил разочарован от построеното и тъй като портала му се е сторил недостатъчно висок, той е наредил да го реконструират и така се е превърнал в най-големия портал за времето си. От двете му страни се извисяват величествени пилони с минарета, достигащи 50 м височина. Джамията носи името на любимата жена на Емир Тимур – Биби Ханъм. В мавзолея се намира гробницата на майката на Биби Ханъм и на още две жени от семейството. Свободно време.
На днешната вечеря ще бъдем гости на местно семейство, което ще ни приготви най-известното ястие, синоним на узбекската кухня – пилаф. Членовете на семейството ще се радват на въпросите ви, свързани с техния бит.
Нощувка.

Закуска. Начало на сутрешна обиколка на древен Самарканд. Некрополисът Шахи Зинда (12-15 в.), разположен на хълма Афросиаб е предполагаемата гробница на Кусам ибн Абас (братовчед на пророк Мохамед) – обявен за ислямски светец и патрон на Самарканд. В буквален превод името на некрополиса означава „живия шейх”, свързано с легендата за смъртта на Кусам ибн Абас. Цитат от Корана, гравиран върху надгробния камък гласи „Никога не считайте за мъртви онези, които са убити по пътя към Аллах. Не, те са живи!“ Некрополисът се състои от няколко гробници и джамии, предназначени за високопоставени жители на града и членове на семейството на Тимур. Обсерваторията Улугбег (1420 г.) е най-голямата обсерватория в Централна Азия и носи името на великия астроном, учен, управник и любим внук на Тимур. Мавзолеят на Ходжа Данияр (Св. Даниил) – според една от версиите, по време на своя поход в Мала Азия, Тимур е направил поклонение в мавзолея на светеца и пренася в Самарканд част от мощите му с големи почести.
*Следобяд ви предлагаме да станете свидетели на един традиционен древен занаят, който е възстановен благодарение на усилията на местна фамилия – производството на т.нар. копринена хартия. Процесът е изцяло ръчен и изисква голямо майсторство, а посетителите ще имат възможност да обогатят познанията си като научат за историята на уникалния продукт. В екскурзията е включен обяд (мастър клас).
Свободно време. Прощална вечеря. Нощувка.

Закуска сух пакет. Ранен трансфер до летището на Самарканд за обратния полет до България. Излитане в 05:40 часа с полет на A/K Turkish Airlines. Кацане на летището в Истанбул в 08:50 часа. Излитане от Истанбул в 13:20 часа. Кацане на летище София в 14:35 часа.